Звездите

Именуване на звездите

 

Има три основни начина, по които се именуват звездите: собствено име, обозначение на Байер и обозначение на Фламстийд. Освен това, за шепа звезди съществуват и неформални имена.

Ето пример: Полярната звезда (North Star). Нейното собствено име е Поларис (Polaris), обозначението на Байер е $\alpha$ Ursa Minoris, а обозначението на Фламстийд е 1 Ursa Minoris.

 

Собствени имена (Proper Names)

Собствените имена на звездите са ясни. Например, най-ярката звезда в небето е Сириус (Sirius). Друга, за която може би сте чували, е Бетелгейзе (Betelgeuse).

Погледнете фигурата на съзвездието Голяма Мечка (Ursa Major), което съдържа седемте звезди на астеризма Голямата мечка (The Big Dipper). Всяка от тези звезди има собствено име: Дубе (Dubhe), Мерак (Merak), Фекда (Phecda), Мeгрез (Megrez), Алиот (Alioth), Мицар (Mizar) и Алкаид (Alkaid).

 

 

Тъй като в небето има много звезди (почти 10 000 са видими с просто око!), запомнянето на всички собствени имена е трудно. Важно е да знаете само имената на най-ярките звезди. За останалите има по-удобни системи за именуване.

 

Обозначение на Байер (Bayer Designation)

Често ще виждате гръцки букви, използвани върху звездните атласи, за обозначаване на звезди. Използва се малката гръцка азбука: $\alpha ,\beta ,\gamma ,\delta ,$ и т.н.

 

 

Тези букви се добавят към даденото съзвездие. Например:

• Първата звезда в Голямата Мечка, Дубе, има обозначение на Байер $\alpha$ Ursa Majoris.

• Втората звезда, Мерак, е $\beta$ Ursa Majoris и т.н.

Това спестява място на атласа. Ако са необходими повече от 24 букви, системата на Байер преминава към главните латински букви A, B, C, D...

Можете да видите и обозначения на Байер с добавен числов горен индекс. Например, $\theta$ Sagittarii изглежда като една звезда с просто око, но с оптично средство се вижда като две звезди: θ1 и θ2 Sagittarii.

Забележка: Можете да използвате и 3-буквено съкращение на съзвездието. Така $\alpha$ Ursa Majoris = $\alpha$ UMa.

В общия случай, звездите в дадено съзвездие се обозначават с гръцки букви в низходящ ред на яркост. Най-ярката звезда получава $\alpha$, следващата $\beta$ и т.н.

• Изключения: В Голяма мечка звездите от черпака са обозначени по ред ($\alpha$ до $\eta$) без оглед на общата им яркост. В Орион Бетелгейзе е $\alpha$ Orionis, но Ригел ($\beta$ Orionis) всъщност е по-ярка.

 

Гръцката Азбука (Greek alphabet)

 

* Моля, имайте предвид, че това произношение е на английски и не отразява точно произношението на гръцки език.

 

Обозначение на Фламстийд (Flamsteed Designation)

Обозначенията на Фламстийд са третият основен начин за етикетиране на звездите. Те обикновено се наричат числа на Фламстийд, тъй като тази система използва само числа, като всяко съзвездие започва с числото 1.

За разлика от обозначенията на Байер, които са по ред на яркост, обозначенията на Фламстийд са по ред на Правото Издигане (Right Ascension).

 

3 изображения на съзвездието Орион. Левият панел показва собствени имена, средният - обозначения на Байер, а десният - числа на Фламстийд.

 

Разни обозначения (Miscellaneous Designations)

Има и други каталози, които са се появили с развитието на астрономията, като:

• Hipparcos Catalog (HIP 27989)

• Smithsonian Astrophysical Observatory Catalog (SAO 113271)

• Henry Draper Catalog (HD 39801)

• Bright Star Catalogue (HR 2061)

• Guide Star Catalog (GSC-I/II) – създаден за телескопа Хъбъл.

• Sloan Digital Sky Survey (SDSS)

 

 

---

Скала за яркост на звездите (Star Brightness Scale)

 

Яркостта на звездите и другите небесни обекти се измерва със звездни величини (magnitudes). Наричаме това видима звездна величина (apparent magnitude), защото това е яркостта, видяна от Земята.

Системата е въведена в древна Гърция, където най-ярките звезди са били от 1-ва величина (1.0), а най-слабите, които могат да се видят с просто око, са били от 6-та величина (6.0).

• Звезда от 1-ва величина (1.0) е 100 пъти по-ярка от звезда от 6-та величина (6.0).

• Това означава, че разлика от 1 звездна величина съответства на разлика в яркостта от около 2.5 пъти (по-точно 2.512).

• Следователно, това е логаритмична скала.

 

 

Най-ярките обекти имат отрицателни числа:

На неясния край на скалата няма ограничение. Например, космическият телескоп Хъбъл може да наблюдава обекти до около 31-ва величина.

 

Разлика в яркостта по величина (Brightness Difference By Magnitude)

 

Една величина = 2.5X	Шест величини = 251X
Две величини = 6.3X	Седем величини = 631X
Три величини = 15.9X	Осем величини = 1585X
Четири величини = 39.8X	Девет величини = 3981X
Пет величини = 100X	Десет величини = 10000X

Таблицата показва каква е разликата в яркостта при разлика от 1 до 10 звездни величини.

 

24-те най-ярки звезди в нощното небе

Таблицата по-долу изброява 24-те най-ярки звезди в нощното небе (с изключение на Слънцето).

 

Бележки:

• W - Бяло, Y - Жълто, O - Оранжево, B-W - Синьо-Бяло, R-O - Червено-Оранжево.

• + Звездата се вижда само на географски ширини под 20∘N (Север).

• * Ригел Кентаурус ($\alpha$ Centauri) всъщност е тройна звездна система (включваща Проксима Кентаури, най-близката звезда до нашата Слънчева система). Звездите Ригел Кентаурус (вел. 0.01) и Толиман (вел. 1.33) се виждат като една с просто око, като Проксима Кентаури (Proxima Centauri) е най-близката звезда до нашата Слънчева система на 4.2 светлинни години.

 

---

Цветове на звездите (Star Colors)

 

Звездите имат повече цветове от просто бяло, въпреки че така изглеждат на обикновения наблюдател. Причината се крие в анатомията на окото:

• Колбички (Cones): Рецептори, чувствителни към цвят, разположени в центъра на ретината, но относително нечувствителни към слаба светлина.

• Пръчици (Rods): Рецептори, чувствителни към светлина, разположени далеч от центъра, но не възприемат цвят.

През нощта зениците се разширяват, за да може светлината да попадне върху силно чувствителните пръчици, което е причината цветовете да изчезват, когато стане тъмно.

Можете да различите малко цвят при по-ярките звезди, но можете да го подобрите, като използвате бинокъл или телескоп, които фокусират повече светлина върху цветно-чувствителните колбички. Един чудесен начин да видите по-добре звездните цветове е да наблюдавате двойни звезди, някои от които имат контрастни цветове.

Един от най-добрите примери е Албирео ($\beta$ Cygni), често наричана синьо-златната двойна звезда.

 

 

Звездните цветове се дават в астрономическите каталози според техния спектрален тип. Основните класове са: O, B, A, F, G, K и M.

 

     

 

Спектралният клас определя цвета на звездата и кореспондира с нейната повърхностна температура.

 

---

Променливи звезди (Variable Stars)

 

Много звезди в небето не светят с постоянна яркост и варират. Те се наричат променливи звезди (variable stars). Любителите астрономи наблюдават тези звезди от над 110 години, като правят измервания на яркостта им.

Променливите звезди имат собствена система за именуване, базирана на вариация на формата на Байер:

1. Съществуващи имена на Байер: Не получават специално обозначение (напр. Мира (Mira), $\beta$ Persei).

2. Първо обозначение: Започва с една буква от R до Z (напр. R Ori, Z UMa).

3. Следващи обозначения: След изчерпване на тези 9 букви, се продължава с RR, RS, ... RZ, след това SS, ST, ... SZ и т.н. (общо 45 обозначения). (Напр. SS Cyg, YZ Cet).

4. След това: Започва с AA, AB, ... AZ, BB, BC, ... BZ и т.н. (общо 280 обозначения). Буквата J никога не се използва.

5. След това (335-та звезда): Започва се номериране с буквата "V" и номер, започващ от 335 (напр. V335, V336).

 

---

Многозвездни системи (Multiple Star Systems)

 

Обекти, съставени от две или повече звезди:

 

Двойни Звезди (Double Stars)

Много от звездите в небето всъщност са двойни звезди.

 

Разсеяни Звездни Купове (Open Star Clusters)

Разсеяният куп е група от звезди в непосредствена близост, които могат да наброяват до хиляди. Тези звезди са свързани помежду си чрез гравитация.

• Примери: M45 (Плеядите), M44, M11 и M35.

 

 

Кълбовидни звездни купове (Globular Star Clusters)

 

Кълбовидният куп е сферична колекция от звезди, които са плътно свързани чрез гравитация, което им придава сферичната форма. Плътността на звездите се увеличава към центъра. Всички кълбовидни купове, които можем лесно да видим (с любителски телескопи), са в рамките на нашата собствена галактика.

• Примери: M13 (Кълбовидният куп в Херкулес), M3 и M4.

 

 

Галактики (Galaxies)

Галактиката е огромна колекция от газ, прах и милиарди звезди и техните слънчеви системи. Галактиките често се наричат "островни вселени". В ядрото на почти всяка галактика има супермасивна черна дупка, включително и в нашата галактика, Млечният път.

• Примери: M33 (Галактиката Триъгълник), M31 (Галактиката Андромеда) и M51 (Галактиката Водовъртеж).

 

 

Мъртви Звезди (Dead Stars)

Планетарна мъглявина (Planetary Nebula) е име, дадено на клас умиращи звезди, които не стават свръхнови, а след като се превърнат в червени гиганти, се свиват и изхвърлят обвивка от газ. Старата звезда се превръща в бяло джудже, което осветява изхвърления газ.

• Примери: M57 (Мъглявината Пръстен), M27 (Мъглявината Дъмбел) и M1 (Мъглявината Рак).