В древността, когато хората току що започвали да изучават звездите, било достатъчно да се измислят техни собствени имена, например Арктур, Алтаир или Алдебаран. Днес ние още използваме тези имена, въпреки че не знаем какво означават. Обикновено това са модифицирани древноарабски и древногръцки думи, имащи определен смисъл. Така например, Арктур се е получил от “арктос” — мечка и “урус” — стража... С времето броя на имената растял толкова, че вече било трудно да се запомнят. Днес всеки астроном и любител знае кои звезди обозначават Капела и Сириус, но далеч не всеки знае кои звезди са Цебалрай (бета Змиеносец) или Унукалхай (алфа Змия).
През 1603 г. немския астроном Йохан Байер издал красивия звезден атлас "Уранометрия", в който той предложил собствена система за обозначаване на звездите - с букви от гръцката азбука. Обикновено най-ярката звезда била алфа, следващата по яркост - бета и т.н. За съжаление буквите в гръцката азбука са само 24, затова в някои съзвездия с повече ярки звезди се прибягвало до разни хитрости - от проста допълнителна цифрова номерация или използване на латински букви до използването на една гръцка буква с няколко цифрови индекса.
Счита се, че най-старите звездни каталози са съставени от вавилонските астрономи преди около 6000 години. В Китай пък са запазени фрагменти от такива каталози отпреди 4000 години. Първият каталог, който е достигнал до нас цял е създаден от Хипарх (същият онзи, който въвел звездните величини) през II в.пр.н. и съдържал информация за 850 звезди. По-късно каталози били съставяни от Птоломей (II в., 1022 звезди), Улугбек (XV в.), Тихо Брахе и т.н. По това време наблюденията и определянето на координатите ставало с невъоръжено око и чрез огромни ъгломерни инструменти. Усъвършенстването на методите на наблюдение довело до необходимостта от нови начини на каталогизация на звездите и през 1712 г. английският придворен астроном Джон Флемстид започнал да номерира звездите във всяко съзвездие по възходящ ред на тяхната ректасцензия. Получило се така, че най-западната звезда във всяко съзвездие имала номер 1, следващата номер 2 и т.н. По този достатъчно ясен и удобен начин на обозначаване били обозначени 2682 звезди, най-много от които - 140 били в съзвездие Бик. В каталога на Флемстид попаднали всички ярки звезди, видими от Англия.
Съврeменните звездни каталози се делят да две групи - фундаментални каталози и звездни обзори. Първите съдържат сравнително малко звезди, разположени равномерно по небето, но тяхното положение е определено с максимална за времето си точност. Звездите в тях се използват като опорни за всички астрометрични работи. Координатите в звездните обзори не се толкова точни като във фундамендалните каталози, но затова пък броят на звездите в тях е много голям.
През XIX век за телескопите били достъпни вече стотици хиляди звезди, и всяка от тях трябвало да има свое собствено ме. През 1856 г. немският астроном Ф. Аргеландер, който работел в Бонската обсерватория, започнал да измерва положението на звездите с помощта на 75 mm. рефрактор и така създал огромен каталог - Бонския обзор - Bonner Durchmusterung, BD, в който били включени 325037 звезди до 9.5 звездна величина. Аргеландер и приемниците му разделили небето на тънки ивици със ширина 1° по деклинация. Звездите във всяка ивица били прономеровани по нарастване на ректасцензията им, като съзвездията се игнорирали. По този начин, например, звездата Вега носи номера +38°3238, който се разчита така: 3238-та по ред звезда от ректасцензия 0h, в ивицата между деклинация +38° и +39°.
Оригиналът BD успял да обхване само половината от небето (от северния полюс до деклинация 2°). По-късното разширени на юг (SBD или SD) обхванало небето до -23° и добавило към списъка още 137834 звезди. Завършек на работата бил Кордобския обзор - Cordoba Durchmusterung, CD или CoD, който добавил нови 613959 звезди, както и Кейпският фотографически обзор - Cape Photographic Durchmusterung, СР. В крайна сметка пълният каталог обхванал над един милион звезди до 10 зв. величина и бил основно помагало на астрономите почти до края на века. Въпреки всичко, от днешна гледна точка измерените визуално звездни величини са ненадеждни, а и се налага преизчисляване на координатите към съвременните епохи.
Следващият голям и широко използван каталог, появил се след Бонския обзор бил Каталога на звездните спектри на Хенри Дрейпер - Henry Draper Catalog, HD, съставен в Харвард през началото на XX век и издаван от 1918 до 1924 г. Той включва 225300 звезди, просто подредени по нарастване на ректасцензията им. По-късно били публикувани добавки към него - Henry Draper Extention, HDE. Спектрите на най-ярките звезди допускали детайлно изучаване, затова по същото време в Харвард се появил още един каталог - Преработената харвардска фотометрия - Revised Harvard Photometry, HR, който обезпечавал точните значения на блясъка за 9110 звезди до 6.5 зв.величина. Той станал основата за по-съвременния Йелски каталог на ярките звезди - Catalogue of Bright Star, BSC, използван широко за получаване на различна информация за обектите, достъпни за невъоръжено око.
През 1938-40 г. е публикуван "Третият фундаментален каталог" (FK3) на Берлинския астрономически ежегодник, който съдържа точните координати на 1535 звезди. Допълването и коригирането му водят до FK4 и FK5.
Много удобна била номерацията на звездите, която възприели в Смитсонианската астрофизическа обсерватория, чиито каталог Smithsonian Astrophysical Observatory Star Catalog, SAO, бил издаден през 1966 г. отново в Харвард. В него, с висока точност, са дадени положенията на 258997 звезди до 9 зв. вел. Звездите били прономеровани по нарастване на ректасцензията им, в 10-градусови ивици по деклинация, от точка север на юг. Заедно с едноименния атлас този каталог станал основен при работата на астрономите в началото на космическата ера и препратки съм звезди по SAO се срещат много често.
Още по-пълен и точен станал астрометричният каталог на местата и собствените движения на 326518 звезди, получил абревиатурата РРМ - Positions and Proper Motions Catalog. Този атлас е издаден през 1988-94 г. в три части - за северната и южната полусфера и допълнение от 90 хиляди звезди. Благодарение на успешната работа на астрометричния спътник на Европейската космическа агенция "Хипарх" се появиха още два по-прецизни каталози - "Тихо" и "Хипарх" - Hipparcos Catalogue, HIP. Отсъствието на атмосферни изкривявания позволило да се получат най-точните до днес данни за над 1 милион звезди до 10.5 зв. величина, а понякога и до 11.5.
Продължаващата еволюция в развитието на приемната техника поставило условието за рязко увеличение на броя на опорните звезди на небето. Така например, подготовката за пускането на космическия телескоп "Хъбъл" довела до създаването на уникален по обем каталог - Hubble Guide Star Catalog, GSC, работата над който се извършвала от специални и доброволни организации в продължение на 8 години. Нормалният му обем заема два компакт диска и едва ли някъде в света има печатна версия. В GSC са приведени координатите и звездните величини на почти 19 милиона обекти до 14-та, а понякога и до 15-та зв. вел. Около 15 милиона от тези обекти са звезди, а останалите са малки слаби галактики. Много голяма част от обектите на GSC са много слаби и никога не са наблюдавани с човешко око - всички те са измерени автоматично от фотоплаките. Въпреки това е обърнато внимание и на ярките звезди; например, звездата Вега има номер GSC 3105 2070. Първите четири цифри определят една от 9537-те малки области, на които е било разделено небето, а последните четири даван номера на обекта в тази област.
Дългата и упорита по навлизането по-навътре в космоса, към по-слабите звезди доведе до появата на гигантския телескоп на Военноморската обсерватория на САЩ - US Naval Observatory, USNO-A1.0. Благодарение на създадените на достатъчно съвършените автоматични сканиращи устройства е станало възможно да се извлече информация от огромното количество фотоплаки, натрупани в архивите на различни обсерватории, най-важната от които е известната Паломарска колекция. Десетте компакт диска на каталога USNO съдържат информация за 500 миллиона обекти до 21 зв. вел. в червения и в синия цвят. Ярките обекти не са сканирани, затова това издание е предназначено предимно към професионалните астрономи.
В резултат на множеството звездни каталози една звезда придобива множество обозначения. Например звездата Вега се нарича и aлфа от Лира, 3 от Лира, BD+38°3238, HD172167, BSC7001, SAO67174, PPM81558, HIP91262, GSC31052070 и др.
Звезда - подарък?
В последните години много чуждестранни фирми, а вече и български, предлагат продажба на имена на звезди като подарък за ваши близки, приятели и т.н. В това няма нищо лошо, бизнесът си е напълно законен, но има малка уловка. Обикновено, предложението e за продажба на име от звездния каталог на фирмата. Проблемът, ако въобще можем да го наречем проблем, е в това, че купеното и подарено от вас име ще е известно само на няколко човека - на купувача, на получателя на подаръка и на служителя във фирмата. Това име няма да използват нито астрономите, нито космическите агенции, нито даже медиите. Още повече - няма никакви пречки друга фирма да си направи аналогичен, неин си каталог и да продаде същата звезда на друг. Това, че в името на фирмата или организацияте има думичката "единствен" и "международен", че дават красиви лъскави сертификати и звездни карти или се споменава НАСА или името на някоя световно известна личност няма особено значение. Е, ако много ви се иска винаги ще се намерят добри хора, които с радост ще ви вземат парите за лист хартия, но със същият успех можете да си изберете една звезда, да си нарисувате красив сертификат и да го подарите... Разликата е, че ще си спестите 5 или 500 долара.
Единствената организация, която има право да дава имена на небесните обекти е Международният астрономически съюз (МАС). Като научна организация, МАС няма нищо общо с търговията на имена на звезди и няма практика да дава лични имена на звездите. Ако ви кажат, че името, което сте купили е признато от МАС - лъжат ви! Все пак има звезди, получили неофициално и разговорно имена на хора - летящата звезда на Бернард, звездата на Каптейн, звездата на ван Бисбрук и др.
Да си признаем - не е ли по-добър подарък от звезда на хартия едно истинското преживяване около телескопа в някоя ясна звездна нощ?
Променливи звезди
Още преди изобретяването на телескопа внимателните наблюдатели са открили изменение на блясъка при някои светила. С появяването на астрофотографията числото на тези обекти нараснало стремително. За идентификацията им немският астроном Аргеландер измислил своя система. Той означил първата открита в съзвездието променлива с буквата R с добавяне на името на съзвездието. Следващата променлива била S и т.н. След Z следвали RR, RS до RZ, след това SS,... SZ и така до ZZ. Ако звездата имала означение с гръцка буква или по Байер те се запазвали така.
Постепенно в някои съзвездия тези комбинации били изчерпани. След ZZ астрономите започнали от AA, AB,... AZ, и така до QZ, изключвайки J. Но даже тези 334 обозначения се оказали недостатъчни за някои съзвездия. Затова било решено следващите звезди да се обозначават с латинската буква V (variable - променлива) и пореден номер. Това било разумно решение, защото днес съществуват звезди, като например V4200 от Стрелец...
През 1985 г. в Държавния астрономически институт "П.К.Щернберг" е издаден Общ каталог на променливите звезди, съдържащ пълна информация за типа на променливостта, амплитудата и периода на изменение на блясъка на 28450 звезди. По късно е издаден и Каталог на звездите, подозирани за променливи, който съдържа 14812 обекта.
В днешно време най-популярен е каталогът на променливи звезди на AAVSO (American Assotiation of Variable Stars Observers), който заедно със специализирания за наблюдения на двойни звезди атлас AAVSO Variable Star Atlas е много предпочитан от любителите астрономи.
Двойни звезди
Двойните звезди също са привлекли вниманието на наблюдателите отдавна. Известни са много автори, (В. и О. Струве, С. Бернхам, Р. Ейткен, П. Мюлер, П. Куто и др.), които са публикували списъци на такива обекти. В днешно време един от най-пълните и широко използвани източници на информация за двойните звезди е Вашингтонският каталог визуално-двойни звезди - Washington Catalog of Visual Double Stars, WDS. Появил се за първи път през 1984 г., той съдържа 73610 двойни звезди по цялото небе за които е имало поне едно измерване до 1983 г. През 196 г. се появява нова обновена версия, в която са включени вече 78100 двойни.
Каталози на незвездните обекти
Известно е, че галактиките, звездните купове и мъглявини са значително по малко от звездите, затова каталогизирането им на пръв поглед изглежда не толкова трудно. Въпреки всичко начините на обозначаване на тези обекти са много, което вече е малко объркващо.
"Мъгливите" обекти са привлекли вниманието на астрономите още с откриването на телескопа и още през XVII и XVIII век започнало съставянето на кратки списъци. Най-напред от всички бил Шарл Месие, който пръв обобщил данните за всички известни по това време такива обекти, като им дал прости поредни номера. Това е известният каталог на Месие. Целта му била чрез този каталог да предпази себе си и другите кометни наблюдатели от объркване на някой от тези обекти с нови комети. В списъка са включени и ярки обекти, които не биха могли да бъдат сбъркани с комети, например М45 - Плеяди и М42 - Мъглявината Орион, като в същото време са изпуснати други, като например двойния куп в Персей. Днес каталога на Месие е най-популярният каталог сред начинаещите любители, съдържа почти всички от най-ярките незвездни обекти на небето, достъпни с малък любителски телескоп и дори с бинокъл.
Друг много популярен и използван от любители и професионалисти каталог е Новия общ каталог на мъглявини и звездни купове - New General Catalog of Nebulae and Clusters, NGC. Той е съставен от Джон Драйер през 1888 г. и съдържа сведения за незвездните обекти открити и описани от голям брой наблюдатели до това време. Основен първоизточник за него бил монументалният Общ каталог на мъглявините на Джон Хершел от 1864 г. Първоначално NGC съдържал 7840 обекта от различен тип, подредени във възходящ ред по ректасцензията на обекта за епоха 1860 г.
Поради това, че откритията на нови обекти продължавали през 1895 и 1908 г. Драйер издал две допълнения на NGC, наречени Индексни каталози - Index Catalogues of Nebulae and Clusters, IC. С тях общият брой на обектите станал 13226. Много голяма част от обектите от NGC и IC са достъпни за наблюдение с любителски телескопи с диаметър 20 - 30 cm. Последното издание на тези каталози е през 1988 г. и се казва NGC 2000.0. В него координатите са преизчислени за епоха 2000.0.
Независимо от внушителният си обем каталозите NGC и IC не съдържат всички обекти, достъпни за по-напредналите любители. Притежателите на по-големи телескопи могат да използват Общият каталог на галактиките на обсерваторията в Упсала - Uppsala General Catalogue of Galaxies, UGC. Съставен е от финландския астроном Питър Нилсен и съдържа 12940 обекта, разположени северно от деклинация 2°.
Друг подробен каталог е френският Основен каталог на галактиките - Principal Galaxy Catalog, PCG, който съдържа над 100 000 обекти.
На другия полюс е каталога на шведа Пер Колиндер - Collinder, Cr. Той съдържа данни за разсеяни звездни купове, за чието наблюдение са най-подходящи бинокли с тяхното голямо зрително поле.
Все по-често се съставят и каталози за отделни видове обекти. Например, наблюдателите на тъмни мъглявини могат да използват каталога на Е.Бърнард Catalogue of 349 Dark Objects in the Sky, означаван с B. Планетарните мъглявини са описани в каталога на Л.Перек и Л.Кохоутек Catalogue of Galactic Planetary Nebulae, PK. Има каталози за слабите кълбовидни купове - Паломарският каталог (Palomar), компактните галактични купове — каталога на Хиксон (HCG) и т.н.
С развитие на наблюдателната астрономия много от вече познатите обекти получават и допълнителни наименования. Така например една от най-ярките галактики в съзвездие Дева носи имената М87, NGC4486, UGC7654, PGC41361, Arp152, Virgo А, 3C274, 87GB 122819.0 +124029, 1ES 1228 +126, IRAS 12282+1240 и още няколко. През 1966г. Халтън Арп издава свой Атлас на специфичните галактики; там М87 придобила името Arp152. В зората на радиоастрономията, когато радиотелескопите били с толкова ниска разделителна способност, че положението на източника се определяло с точност до съзвездие галактиката, която била и такъв радиоизточник била кръстена и Virgo A. Името 3C274 произхожда от Третия Кеймбриджки каталог на радиоизточниците, открити с радиотелескопа на обсерваторията Godrel Bank в Англия. Каталога 87GB се появява слез завършването на радиообзора на северното небе през 1987 г., извършен от обсерваторията Green Bank в САЩ. Още по-голямо разнообразие възниква, когато за откриване на обектите се използват специализирани космически апарат. В резултат на това, по правило се съставя съответен каталог. Доколкото М87 е и източник на рентгеново и на инфрачервено лъчение на галактиката са присвоени и обозначенията 1ES 1228 +126 (от орбитална рентгенова обсерватория "Айнщайн") и IRAS 12282 + 1240 (от инфрачервения орбитален телескоп IRAS). В тези последни означения числата показват небесните координати на обектите в различен формат.
Източник: gradvarna.com